Достижения проблеми и перспективи при използването на ГМО - Генетично Модифицирани Растения.

Нека се запознаем поне с час от истината и разберем какво е ГМО - Генетично Модифициран Организъм 

Предварително се извинявам ако на някой тази публикация му се стори дълга и твърде техническа, но все пак е курсова работа за Аграрния Университет.

Генетично модифицирани организми

определение

Генетично модифицираните организми (ГМО) - могат да се определят като организми, в които генетичният материал (ДНК) е изменен по начин, който не се среща свободно в природата и не може да се получи чрез размножаване или естествено кръстосване.

Генетично модифицирани организми (ГМО) са:

·       микроорганизми, растения или животни;

·       с промена наследствената информация;

·       чрез пренос на точно определени гени с методите на генетично инженерна технология;

·       с нови качества

Технологията, чрез която се получават ГМО се нарича "биотехнология" или "генно инженерство".

Генетично модифицирани организми

принцип на създаване

·       Генното инженерство внася изменения в ДНК на организма.

·       Обикновено това се извършва чрез въвеждане на нов ген от друг организъмот съвсем различен биологичен вид.

·       В природата това е невъзможно, защото различните видове не могат да се кръстосват и да се размножават помежду си, т.е. не могат да обменят генетичен материал. С методите на генното инженерство това е възможно.

Как?

В опростен вид схемата е следната:

Първо се намират организъм с „полезен” ген, който дава желания белег. Генът се изрязва с химични „ножици” - ензими. Изрязаният ген се размножава в изкуствени условия и се вкарва в клетката на организма – гостоприемник с помощта на носител вирус или бактерия, или директно се изстрелва в клетката със специален за целта инжектор.

Като резултат се получават организми с нови качества, които не могат да бъдат получени чрез естествено размножаване и стандартните техники за селекция.

ГМО имат гени и качества, напълно нови за съответния вид

С каква цел се създават генетично

модифицирани растения?

·        Устойчивост на хербициди, заболявания, неприятели

·        Подобряване на вкус, хранителни качества, срок на годност

·        Здравословни ефекти – храни - ваксини, нискоалергенни храни

Видове генетично модифицирани

култури

·       „Първото поколение“ ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица и по-малко разпространени: домати, картофи, тютюн, тиквички, папая. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите.

·       „Второто поколение“ ГМ растения – целят по- високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност ("Златен ориз"- витамин А и желязо), по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др.

Oчаквани ползи и предвидим риск

·       Първо поколение“ ГМ култури

Bt растенията са създадени чрез модифициране с ген на бактерията Bacillusthuringiensis (Bt) с цел растението само да произвежда инсектицидния протеин, като по този начин само се защитава от насекоми.

Култури с инсектицидна защита са Bt царевица, картоф и памук.

Полза - не е необходимо пръскане с Bt и/или синтетични нсектициди.

Вреда – преодоляване на устойчивостта и модификации в самите вредители

RR култури са генетично модифицирани за устойчивост към хербициди. Близо 99% от толерантните към хербициди ГМ култури са Roundup Ready (RR) вариации, разработени от “Монсанто”, за да са устойчиви на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup.

Очаквана полза – избягване на вредното (затормозяващо развитието) действие на хербицида върху културното растение

Вреда – увеличаване количеството на използваните хербициди, поради развиване на устойчивост към хербицида и модификации в самите плевели.

·       Второ поколение“ ГМ растения

Пример за продукт с висока хранителна стойност е т.нар. „Златен ориз”, който има повишено съдържание на вит. А и на желязо. В Азия основната храна е оризът. Той има ниско съдържание на витамин А и в бедните райони се наблюдава ослепяване в ранна детска възраст и огромна смъртност поради недостига на този витамин в диетата на децата. Syngenta, разработва, т. нар.

„Златен ориз”, в който има ген за бета-каротен (предшественик на витамин А).

Оризът се модифицира чрез вграждане на ген от карамфил, който кодира производството на бета каротин – вещество, което в човешкия организъм се превръща във витамин A.

Полза – получен е ориз с по-висока хранителна стойност, който предлага достъпно и ефективно средство за борба с детската смъртност в регионите, където оризът е основна храна

Вреда – до този момент има данни основно за икономическа вреда – бедните не могат да си позволят да си купуват семена от по-скъпия “златен ориз”

Последици и Рискове

·       Вреда за хората

При генното инженерство все още няма начин даден ген да се вкара на точно определено място в клетката. Така гените попадат на случайни места, взаимодействат си с други гени и дори могат да нарушат тяхната дейност. В допълнение на желаната инсекто- или хербицидоустойчивост, голяма част от ГМ растения съдържат и маркерни гени за антибиотична резистентност. Съществува риск тези гени да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, при което бактериите ще развият устойчивост към съответния антибиотик, с който биват третирани.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например, макар и неприсъщо, в ГМ царевицата има протеини на бактерии, в ГМ картофите – протеини на вируси, а в ГМ доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за един по-дълъг период от време.

Изследване на Лондонския университет доказва, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират устойчивите на хербициди култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.

·       Вреда за биоразнообразието

ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО

Пример: В Мексико царевицата е национална гордост присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. професор Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът показва, че дивата мексиканска царевица е генно модифицирана.

Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Европейският съюз и ГМ култури

Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМ култури. Повече от десетилетие след комерсиализацията на ГМО само една култура – Bt царевицата MON810 на Monsanto, се отглежда за комерсиални цели.

Втората, одобрена за отглеждане генно-модифицирана култура (ГМО) в ЕС от март 2010 г., е ГМ картофът Амфлора на немската корпорация BASF.

Главни производители на ГМ царевица в Европа са Испания (70 000 ха) и Франция (20 000 ха ). В края на 2007 г. френското правителство анонсира, че прекратява всякакво комерсиално отглеждане на ГМ царевица., като налага забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС по това време – царевицата MON810.

Тази политика се подкрепя и отдруги страни, членки на ЕС.

Рестрикциите в ЕС за отглеждане на ГМ култури съвсем не означават, че на пазара няма такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Разрешен е вносът и използването на ГМ фуражи (соя, царевица), с които масово се хранят животните.

Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

Закючение:

  Земята е един жив организъм, който се саморегулира и самоподдържа, ако не бъде повлиян от човешка намеса. Освобождаването на ГМО в природата неминуемо ще разруши равновесието в нея. От почвените микроорганизми до най-висшето звено от трофичната верига. Последиците ще бъдат осъзнати след години, когато стане ясно какво е разрушено в естествените процеси на биологичните системи - отне ни 63 години да осъзнаем пагубното действие на ''магическите'' за 50-те години инсектициди, а при ГМО нямаме лукса за локализиране на щетите и на биологичен и химичн разпад на химикалите, при тях всяка грешка е жив организъм които се размножава в пропорционална прогресия и пораженията ще бъдат най-тежки от досега известните и с неясен за човечеството изход. 
  По мои лични убеждения с ГМО ние заменихме тъпия трион с който си режехме евоюциония клон на които седим с най - модерната моторна резачка. Но нека видим на какво мнение са някои от световните светилата в тази област.

Джордж Уолд, професор по биология в университета „Харвард”, нобелов лауреат за медицина за 1967 година казва: 

„Рекомбинираната ДНК технология изправя нашето общество пред безпрецедентни проблеми не само в развитието на науката, но и на живота на Земята.  Нашият морал досега беше да научим за природата колкото се може повече. Реструктурирането на природата не беше част от тази сделка. Такава посока е не само неразумна, но и опасна. Потенциално могат да бъдат провокирани нови заболявания по растенията и животните, нови източници на туморни образувания, нови епидемии.”

Д-р Ървин Чаргaф (Erwin Chargoff), известен биохимик и често наричан “баща на молекулярната биология”, предупреждава - 

че технологията на генното инженерство (ГИ) представлява по-голяма заплаха пред света отколкото ядрената. 

Той пише в автобиографията си за ГИ: “Струва ми се, че науката прекрачи граница, която трябваше да остане непреминавана... Не можете да унищожите една новосъздадена форма на живот... Тя ще ви надживее – и вас, и децата ви, и внуците ви. Една необратима атака върху биосферата е нещо, което предишните поколения не можеха и да си представят, и за което много би ми се искало да не нося вина.”