Има град, в който всички работят, няма полиция, а заплатите са по 1200 евро. Мариналеда се намира в Андалусия, в южната част на Испания и е описван като демократична и социалистическа утопия.
На пръв поглед андалуското градче прилича на всеки друг в тази част на Испания. Разположен е в живописната долина Кампина, наоколо има зелени хълмове, големи маслинови плантации и обширни златни полета от пшеница. Градът е хубав, спокоен и типичен за Андалусия, най-бедната и най-южна провинция на Испания.

Гордило е демократично избраният кмет на Мариналеда от 1979 г. насам. Той твърди, че делото му не е кражба, а ненасилствен акт на неподчинение.
„Има много семейства, които не могат да си позволят да ядат“, казва той. „В 21 век това е абсолютен позор. Храната е право, а не нещо, с което да спекулираш“.
В тази провинция има 690 000 изоставени имота заради банкови кредити. Не и в Мариналеда, защото Гордило е намерил решение: всеки, който иска да си построи къща, може да го направи безплатно. Кметството осигурява материали и квалифицирани работници, както и просторните 192 кв.м. Семейства след това плащат само по 15 евро на месец до края на живота си с уточнението, че къщата не може да бъде продадена за лична изгода.
В Андалусия безработицата вече възлиза на 37%, но за 2700-те жители има винаги земеделска работа в града, където работниците печелят по равни заплати от 1200 евро на месец.
„Има много семейства, които не могат да си позволят да ядат“, казва той. „В 21 век това е абсолютен позор. Храната е право, а не нещо, с което да спекулираш“.
В тази провинция има 690 000 изоставени имота заради банкови кредити. Не и в Мариналеда, защото Гордило е намерил решение: всеки, който иска да си построи къща, може да го направи безплатно. Кметството осигурява материали и квалифицирани работници, както и просторните 192 кв.м. Семейства след това плащат само по 15 евро на месец до края на живота си с уточнението, че къщата не може да бъде продадена за лична изгода.
В Андалусия безработицата вече възлиза на 37%, но за 2700-те жители има винаги земеделска работа в града, където работниците печелят по равни заплати от 1200 евро на месец.
„Трябва да преосмислим ценностите си, консуматорското общество, стойността, която поставяме на парите, егоизма и индивидуализма“, отбелязва Гордило. „Мариналеда е малък пример и ни се иска да стигне до целия свят“
No comments:
Post a Comment