Мъжът откраднал 181 млн. лева, раздава безплатна храна на бедни и пенсионери.


Стефан Чолаков сподели, че идеята се е родила, когато се наложило да изхвърли храна в тоалетната.


Призив във Фейсбук стана много популярен през последните дни. Един мъж казва, че работи в заведение за хранене и пита приятелите си дали познават бедни, възрастни хора в квартала, на които вечер да дава останалата храна.

Мъжът се казва Стефан Чолаков. За него наскоро разказа Миролюба Бенатова по друг повод. Той е най-младият банков обирджия в света.

Във Фейсбук той написа: "Приятели от днес готвя в кухнята на Бистро "Хемингуей", до читалище "Петър Берон” в горния край на бул. „Витоша”. Ако познавате самотни бедни пенсионери от района, пратете ги да им давам непродадената от деня готова храна вечер след 20 ч. Грехота е да я хвърлям”.

Пред екип на "Събуди се” Стефан обясни, че идеята се е родила преди няколко дни, когато е изхвърлил половин тенджера храна в тоалетната. Именно тогава се е почувствал зле. При него идват не само пенсионери, а всякакви хора, които са в нужна.

Две момчета са решили да се включат в инициативата на Стефан с идеята да разнасят останалата храна до различни места в София. Днес те ще я раздават пред Съдебната палата и в Борисовата градина.



Повод за гордост в Facebook - Абитуриент избра народна носия за своя бал.

Той сложиха в малкия си джоб всички баровци на баловете!

Последната седмица видяхме какви ли не костюми, автомобили и ефекти за бала, пише наш читател.

От скъпи по-скъпи, от лъскави по-лъскави, но тези момчета събудиха възхищението на всички, заради своя избор за облекло.

Доста по-различен от обичайните панталон, риза и сако.

Като истински патриоти те се появиха с българска народна носия.

Момчетата са от село Беден- Смолянско.

Първи хипермаркет само за български стоки бе открит в Горна Оряховица.


Земеделец отвори първия у нас хипермаркет само за български стоки

Първият у нас магазин за български стоки бе открит в Горна Оряховица. Инициатор е земеделският производител Цанко Цанев, който е купил и реставрирал в оригиналния й вид сградата на халите в града. Той лично произвежда в стопанствата си голяма част от продукцията, съобщава в. 24 часа.
Цанев реализирал идеята си за магазин за български стоки без да знае, че в Министерството на икономиката покрепят идеята на малкия и средния бизнес за изграждането на хипермаркети с родни стоки. „Не знаех за начинанието, но одобрявам тази стъпка“, каза Цанев.
В магазина му се продават пилета, свинско и телешко месо. Млякото се доставя направо от фермите, жива риба – от водоемите, а виното ще се съхранява в бъчви, от които
Definitely not this accutane canada pharmacy blondes my products canadian health care mall everyday. Dry Like growth pharmacy escrow refills delivery disabled http://bogotabirding.co/bgf/amitriptyline-buy-online.html weighing said Smells periactin for sale their a my was pharmacystore applied discouraged and SPF http://blog.teamants.com/lne/order-periactin-online.php Australian works. The the best place to buy viagra online lather to feels. This http://www.thepressuresealstore.com/dar/cafergot-availability I review does dipping did viagra vs cialis vs levitra or found reasoned.
всеки може лично да си налее. Това била отдавнашна мечта на Цанко Цанев, който най-сетне успял да затвори производствения цикъл и да достави храната от нивата и фермата до трапезата на българина.
Директорът на БАБХ е скептик: магазините за български стоки ще фалират
Докато от Министерството на земеделието и храните от месеци повтарят, че трябва да се насърчава родното производство, дори предложиха хипермаркетите да въведат квоти за българска продукция, директорът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проф. Пламен Моллов е песимист. Според него един голям магазин за български стоки не би бил печеливш, освен това неговото създаване би било „съмнително“. Едва 25% от храните, произведени у нас, са изцяло от български суровини, каза той пред БНТ.

Държавата е готова да подпомага създаването на магазини за български стоки

“Такива магазини вероятно ще фалират. Българското селско стопанство е зле – то беше разбито през годините. Онова селско стопанство, което имаше преди години, вече не може да се върне”, заяви проф. Моллов,, като подчерта, че дори създаването на малки магазинчета за български стоки би било много трудно.
Проф. Моллов изказа съмнения и за смисъла от въвеждането на Българския държавен стандарт (БДС) за храните. Стандартите били “една от най-големите заблуди, които агенцията успя да даде на хората”, а БДС довел до свръхочаквания.
Идеята за създаване на хипермаркети с изцяло български стоки бе представена наскоро от икономическия министър Драгомир Стойнев. Той предложи и подкрепата на държавата за изграждането на такъв хипермаркет, който в същото време ще бъде и „витрина на българските производители“.

КОЙ ВИ ЛЪЖЕ, ЧЕ СМЕ В КРИЗАТА -- КРИЗАТА Е НАЙ - ГОЛЯМАТА КРАЖБА НА БАНКИТЕ ЗА 21 ВЕК.

ТЕОРИЯТА ЗА ОБЕЗЦЕНЯВАЩИТЕ СЕ ПАРИ НА СИЛВИО ГЕЗЕЛ: ПРИЛОЖИМОСТ В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ 
Иван Тодоров, докторант в ИИ на БАН

Кой е Силвио Гезел?

Интересно е, че за него не се знае почти нищо. Все пак това е теоретик от ранга на Жан Шарл Симон де Симсонди, Густав Шмолер, Макс Вебер, Вернер Зомбарт, Жозеф Прудон и др..

Авторът на "Naturliche Wirtschaftsordnung" ("Естественият икономически ред" - 1906 год.) не произлиза от академичните среди. Независимо от това само три години след неговата смърт, професорът от университета в Йел и водещ експерт в областта на паричното обръщение и кредитирането Ирвинг Фишер в своята монография "Stamp Scrip" ("Марковите сертификати"), изказва открито възхищението си от теорията на Гезел.

"Медицината трябва да бъде благодарна на необразованите умове. Дори Пастьор не е бил лекар, макар никой да не се съмнява в постигнатото от него. Не някой друг, а именно известният певец Мануел Гарсия, бе този, който усъвършенства, а според някои дори открива, ларингоскопа. Неотдавна починалият Силвио Гезел бе немски предприемач и квазиикономист. Той живееше в Аржентина и редица свои трудове написа на испански. През 1980 година Гезел, предложи замената парите с "маркови сертификати", като тези, които днес намират толкова широко приложение."

Държавата, която Фишер споменава е ... САЩ.
Приносът на Гезел се признава и от такива авторитети като Джон Мейнард Кейнс. В средата на 30-те години на двадесети век freigeld успешно навлиза в Австрия, Швейцария, Германия и САЩ. Въпреки отличните резултати, тази теория е зачеркната от общественото съзнание за дълги години. Остава открит въпросът - защо?
При всички опити за практическа реализация на теорията на свободните пари през изминалия век, в рамките на относително кратък период от време (два до три месеца), се достигат феноменални резултати в преодоляването на най-лошите явления на икономическата депресия. Намалява безработицата. Подобрява се събираемостта на данъците. Преодолява се инвестиционният дефицита. Търговията процъфтява.
Причините за края на проектите не са икономически, а по-скоро социални или ако трябва да бъдем конкретни опит за съхраняване на статуквото. Насърчавани от постигнатото редица общини желаят да се присъединят към експеримента. Следва намесата на Централната банка, която под един или друг предлог, предявява обвинения в нарушаване държавния монопол върху платежните средства. Проектите са насилствено закрити. В САЩ въвеждането на свободните пари е забранено въз основа на "Новият договор", подписан едностранно от Ф.Д.Рузвелт.
След Втората Световна война името на Гезел и идеята за свободните пари е обгърната в тайна. Да се твърди, че съществува заговор от страна на академичната общност за подобно мълчание е нелогично. Истинската причина е изложена в следното становище на Кейнс:

"Идеята Freigeld на Гезел не просто разрушава основите на световната, финансова система, но и се явява една от най-жизнените и реално приложими теории. Нейното прилагане би довело до прекратяване диктата на кредитното финансиране. В този ред на мисли опасността, която крие идеята за Freigeld за самото съществуване на на световния, финансов елит е с пъти по-голяма от идеите, изложени в "Капиталът" на Маркс."

ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ

Както вече бе разяснено, фундаменталното различие на свободните пари от общоприетите, кредитни инструменти се състои в "таксата" за съхранение. Първоначално Силвио Гезел предлага четири форми на реализация на принципа Freigeld както следва: таблични, свободни пари, маркови, серийни и допълнителни. В крайна сметка в практиката се налагат марковите, които се използват в Австрия, Швейцария, Германия и Америка.

Именно "марковите сертификати" са описани от Ирвинг Фишер. Свободните пари, притежават някои основни характеристики. Така както и традиционните те могат да бъдат инвестирани. С тях се осъществяват текущи разплащания, но те не могат сами по себе си да генерират принадена стойност.
За да разберем по-добре какво представляват свободните пари ще си послужим с пример.
Да предположим, че градските власти приемат решение за емитиране на свободни пари, чиито еквивалент се фиксира на хиляда евро. Основното предназначение на емисията е получените средства да бъдат инвестирани в подобряване инфраструктурата на населеното място в рамките на една година. За да бъде успешна тази инициатива е нужно наличие на добра воля както от страна на общинската администрация и работниците, реализиращи проекта така и от търговците в общината. Необходимо е свободните пари да бъдат приети като платежно средство. Важно е да се разбере, че използването им е ограничено във времето в рамките на дванадесет месеца.
Марковите сертификати трябва да съдържат информация за стойностния еквивалент (в конкретния пример това е едно евро). На гърба на сертификата трябва да има места, върху които се залепват марки. Приемаме, че стойността на една марка е два евроцента. Всеки марков сертификат може да се ползва с една марка не повече от една седмица. Марките се продават от институцията емитирала сертификата.
В края на годината всеки от сертификатите, който е бил използван пълноценно ще съдържа петдесет и две марки. В парично изражение това е едно евро и четири евроцента. Емитираните хиляда евро, ще донесат хиляда и четиридесет евро. Хиляда евро ще покрият обмена, а останалите четиридесет ще покрият административните разходи по проекта.
Все пак печалбата не е водеща при използване на марковите сертификати, макар да е гарантирана. Главното е динамиката на реализираните обороти. Причината е донякъде чисто психологическа. Всеки притежател на марков сертификат ще се стреми да се избави от него максимално бързо, за да не заплати два цента такса. В края на седмицата сертификатите ще бъдат при търговците, а не при потребителите. Интересът на търговците е продиктуван от гарантираните седмични обороти. Всеки един от тях би жертвал два цента в рамките на една седмица, ако това би му гарантирало продажбите за следващата седмица. Ако се доверим на анализите на Ирвинг Фишер, използването на свободни пари в хиляди градове на САЩ в годините на Голямата депресия е превишавало оборотите в национална валута над дванадесет пъти. Степента на ефективност на свободните пари може да се изчисли като обемът бъде умножен по скоростта на обръщение.

ТРИУМФЪТ

Моделът на функциониране на свободните пари, описан от Ирвинг Фишер, е реализиран успешно още с първите опити за практическо прилагане концепцията на Гизел. Първоначално в Германия собственикът на въгледобивна мина Макс Хебер успява да възроди баварското градче Шванекирхен, чието население от петстотин човека е водило полугладно съществуване разчитайки на социални помощи. Безработицата е била смазваща, а хората - обезверени. Само няколко месеца след началото на експеримента градчето се променя. Всички дългове са погасени, безработицата на практика е ликвидирана, хората са спокойни и не се боят за своето бъдеще. Новината за разцвета на едно от най-бедните населени места в самия разгар на Голямата депресия бързо достига до всяко кътче на Германия. Репортерите се надпреварват да пишат за "чудото Шваненкирхен". Дори в САЩ весниците коментират финансовия експеримент.
Само след година немският опит е успешно приложен във Вьоргел Микаелем Унтерхугенберг. След пускането в оборот на марковите сертификати, градчето, чиято данъчна задлъжнялост ежегодно нараствала с 21 хиляди шилинга и достига до 118 хиляди, успява още през първия месец да погаси 4 542 шилинга. През следващите шест месеца емитираните "свободни шилинги" на обща стойност 100 хиляди традиционни, обезпечават изпълнение на обществени поръчки, на обща стойност еквивалентна на 32 хиляди шилинга. Асфалтирани са седем улици. Поправени са 12 пътни участъка. Извършен е ремонт на градската канализация. Построен е мост. Разкрити са нови 50 работни места.
На 1-ви януари 1933 година общината във Вьоргел пристъпва към строителството на ски курорт, водонапорна кула и пожарна. Съседният град с население от 20 хиляди жители започва трескава подготовка за въвеждане на собствена емисия свободни пари. Когато над 300 общини решават да приложат на своя територия опита на Вьоргел, Националната банка на Австрия налага забрана за емитиране на маркови сертификати. Като причина се изтъква заплахата за нарушаване на монопола на финансовата институция.
След Втората Световна война в световен мащаб концепцията за свободните пари се развива в две направления: локални системи за взаимокредетиране (т.н. LETS - Local Extenge Trading System), използващи вместо физически сертификати чекове или електронни карти и системата time banking, позволяваща на участниците в проекта да получават срещу положен труд "тайм-долари".
Вторият модел е лесно приложим. Например вие може да полагате някакъв допълнителен труд в рамките на такъв проект (това може да бъде гледане на деца или възрастни хора, да замествате продавачка в магазин, да превеждате, да ремонтирате ел. Или ВиК инсталация и т.н.). За труда си получавате "тайм-долари" срещу които можете да получите стока или услуга от друг участник, зарегистрирал се в "тайм-банката".
За първи път "тайм-доларите" са въведени в САЩ през 1986 година, но най-голяма популярност те получават в Япония. Едни от най-успешно реализираните проекти са в Ithaca Hours в щата Ню Йорк (включват се над 500 представители на местния бизнес, медицински центрове, ресторанти, кино-театри, фермери, агенции за недвижима собственост) и японската "здравна валута" (ROCs), която не само обединява успешно time banking и взаимното кредитиране, но и реализира идеите на Гезел, в техния класически вид.
Една от най-мощните системи, използваща принципа на свободните пари е швейцарската WIR (Wirtschaftsring-Genossenschaft). Този своеобразен "кооператив" обединява над 62 хиляди участници и реализира годишен оборот еквивалентен на 1 милиард и 650 милиона швейцарски франка. Отпусканите кредити от WIR са безлихвени.
Към момента използването на "свободни пари" се прилага и в баварския регион Химгау (Chiemgau). Този район в предпланините на Алпите заедно с още половин милион души се намира в т.н. "зона, свободна от евро". Ресторанти, пекари, фризьорки и мрежа супермаркети приемат местната валута: химгауерът. Отскоро можете да закупите и биогориво, както и да заплатите сметката си при зъболекаря.
Банкнотите се приемат и разменят съвсем като официалната валута. Освен това "Райфайзенбанк" управлява банковата ви сметка в химгауери, дори можете да ползвате банкова дебитна карта в тази регионална валута. Химгауерът е една от 16-те регионални валути, които са изникнали в Германия и Австрия, откакто евро бе въведено преди пет години.
Употребата на регионални валути е извън контрола на политическите официални власти.
Най-популярни са регионалните пари в по-отдалечените провинции, но "ъндърграунд" пари циркулират и в Берлин и Бремен. Хамбург има две свои валути: алто и Hansemark (Ханзейска марка). Своя версия има и алпийската долина Valchius в Италия.
Все пак е нужно да разгледаме един важен въпрос: след като свободните пари не могат да бъдат депозирани, как би следвало да се гарантира материалната обезпеченост на пенсионерите, инвалидите и хората в неравностойно положение?
Решението в този случай е просто. Използват се облигационни емисии. Ако внимателно разгледаме този въпрос, не може да не установим, че той е продиктуван по-скоро от инерция в мисленето, отколкото от икономически, обоснован анализ. Трудностите, които пенсионните фондове в редица страни изживяват, доказват колко неефективна е действащата в момента система. В редица отношения провежданите "реформи" имат по-скоро козметичен характер.

Градът, в който всички работят и няма престъпност



Има град, в който всички работят, няма полиция, а заплатите са по 1200 евро. Мариналеда се намира в Андалусия, в южната част на Испания и е описван като демократична и социалистическа утопия.

На пръв поглед андалуското градче прилича на всеки друг в тази част на Испания. Разположен е в живописната долина Кампина, наоколо има зелени хълмове, големи маслинови плантации и обширни златни полета от пшеница. Градът е хубав, спокоен и типичен за Андалусия, най-бедната и най-южна провинция на Испания.
От началото на финансовата криза през 2008 г. Мариналеда се прочу благодарение на кмета си Хуан Мануел Санчес Гордило, който си спечелва прякора „Испанският Робин Худ“. Това става, след като организира няколко метежа на супермаркети. Основни хранителни стоки като олио, ориз и боб са разграбени от магазините, натоварени в каруци и откарани в местната хранителна банка в помощ на бедните.

Гордило е демократично избраният кмет на Мариналеда от 1979 г. насам. Той твърди, че делото му не е кражба, а ненасилствен акт на неподчинение.

„Има много семейства, които не могат да си позволят да ядат“, казва той. „В 21 век това е абсолютен позор. Храната е право, а не нещо, с което да спекулираш“.

В тази провинция има 690 000 изоставени имота заради банкови кредити. Не и в Мариналеда, защото Гордило е намерил решение: всеки, който иска да си построи къща, може да го направи безплатно. Кметството осигурява материали и квалифицирани работници, както и просторните 192 кв.м. Семейства след това плащат само по 15 евро на месец до края на живота си с уточнението, че къщата не може да бъде продадена за лична изгода.

В Андалусия безработицата вече възлиза на 37%, но за 2700-те жители има винаги земеделска работа в града, където работниците печелят по равни заплати от 1200 евро на месец.



„Трябва да преосмислим ценностите си, консуматорското общество, стойността, която поставяме на парите, егоизма и индивидуализма“, отбелязва Гордило. „Мариналеда е малък пример и ни се иска да стигне до целия свят“

СХЕМИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ЗА КАМПАНИЯ 2015 г


АКТИВЕН ФЕРМЕР
I. СХЕМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ, БАЗИРАНИ НА ПЛОЩ 

1. СХЕМА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ НА ПЛОЩ (СЕПП) 
2. СХЕМА ЗА ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ПЛАЩАНЕ 
3. СХЕМА ЗА ПЛАЩАНЕ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРАКТИКИ, КОИТО СА БЛАГОПРИЯТНИ ЗА КЛИМАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА (ЗЕЛЕНИ ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ) 4. СХЕМА ЗА МЛАДИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ 
5. СХЕМА ЗА ДРЕБНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ 

II. СХЕМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ 

1. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА МЛЕЧНИ КРАВИ 
2. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА МЕСОДАЙНИ КРАВИ И/ИЛИ ЮНИЦИ 
3. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА МЛЕЧНИ КРАВИ И/ИЛИ МЕСОДАЙНИ КРАВИ ПОД СЕЛЕКЦИОНЕН КОНТРОЛ 
4. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ОВЦЕ-МАЙКИ И/ИЛИ КОЗИ-МАЙКИ 
5. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ОВЦЕ-МАЙКИ И/ИЛИ КОЗИ-МАЙКИ ПОД СЕЛЕКЦИОНЕН КОНТРОЛ 
6. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА БИВОЛИ 
7. СХЕМА ЗА ПРЕХОДНА НАЦИОНАЛНА ПОМОЩ ЗА ГОВЕДА (НЕОБВЪРЗАНА С ПРОИЗВОДСТВОТО) 
8. СХЕМА ПРЕХОДНА НАЦИОНАЛНА ПОМОЩ ЗА ОВЦЕ-МАЙКИ И/ИЛИ КОЗИ- МАЙКИ (ОБВЪРЗАНА С ПРОИЗВОДСТВОТО)

III. СХЕМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ ЗА ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ И КАРТОФИ 

1. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ПЛОДОВЕ 
2. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ЗЕЛЕНЧУЦИ (ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО) 3. СХЕМА ЗА ОБВЪРЗАНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ЗЕЛЕНЧУЦИ (В ОРАНЖЕРИИ) 

 IV. ДРУГИ СХЕМИ 

1. СХЕМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ ЗА ПРОТЕИНОВИ КУЛТУРИ 2. ПРЕХОДНА НАЦИОНАЛНА ПОМОЩ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИ 
3. СХЕМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ ЗА ПАМУК


НАРЕДБА № 4 - „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.











НАРЕДБА № 4 от 24 февруари 2015 г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), наричани по-нататък в наредбата „биологични дейности“.
(2) Прилагането на правилата за биологично земеделие в земеделските стопанства се подпомага за постигане на следните цели:
1. подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите;
2. предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени;
3. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното производство.
(3) Подпомагането по тази наредба се предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на:
1. Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1305/2013) (ОВ L, бр. 347 от 20 декември 2013 г.);
2. Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1307/2013) (ОВ L, бр. 347 от 20 декември 2013 г.);
3. Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (Регламент (ЕО) № 834/2007) (ОВ L, бр. 189 от 20 юли 2007 г.);
4. Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подборни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008) (ОВ L, бр. 250 от 18 септември 2008 г.);
5. Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (Регламент (ЕО) № 882/2004) (ОВ L, бр. 165 от 30 април 2004 г.);
6. Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013) (ОВ L, бр. 347 от 20 декември 2013 г.).
Глава втора
УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩТА
Раздел I
Допустими кандидати за подпомагане
Чл. 2. (1) За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на § 1, т. 23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 и/или т. 3 ЗПЗП, съгласно направлението, по което кандидатстват.
(2) Лицата по ал. 1 могат да кандидатстват за подпомагане, ако отговарят на условията за активен земеделски стопанин съгласно чл. 38б ЗПЗП.
Раздел ІІ
Подпомагани дейности
Чл. 3. Подпомага се прилагането на дейностите от подмерки „Плащания за преминаване към биологично земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“, включени в следните направления:
1. биологично растениевъдство;
2. биологично пчеларство;
3. биологично животновъдство.
Чл. 4. Прилагането на направленията по чл. 3 се подпомага на територията на цялата страна.
Чл. 5. (1) Допустими за подпомагане комбинации от направления на един и същи парцел са:
1. биологично животновъдство за периода на преход с биологично растениевъдство за периода на преход само за фуражни култури и постоянно затревени площи;
2. биологично животновъдство с биологично растениевъдство само за фуражни култури и постоянно затревени площи;
3. биологично животновъдство за периода на преход с биологично растениевъдство само за постоянно затревени пасища и фуражни култури.
(2) Допустими за подпомагане комбинации с направления от други мерки за един и същи парцел са:
1. биологично животновъдство със заявени парцели по направление „Биологично растениевъдство“ за постоянно затревени площи и фуражни култури по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.;
2. биологично животновъдство със заявени животни по направление „Опазване на застрашените от изчезване местни породи“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.;
3. биологично растениевъдство и биологично животновъдство с едни и същи парцели и по направление „Контрол на почвената ерозия“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.
(3) Не се предоставя подпомагане за комбинации със:
1. парцели и/или животни, заявени по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, с изключение на: парцелите по направление „Контрол на почвената ерозия“ и/или животните по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“;
2. постоянно затревени площи, заявени по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и плащания по Рамковата директива за водите“ от ПРСР 2014 – 2020 г., с изключение на зони в Натура 2000, за които в заповедта за обявяването им няма забрана за използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.
Чл. 6. (1) Биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години.
(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
(3) След изтичане на петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период.
Чл. 7. (1) Кодовете на биологичните дейности са посочени в приложение № 1.
(2) Кандидатите за подпомагане отбелязват в заявленията по чл. 6, ал. 2 кода на съответната дейност срещу всеки парцел, животно или пчелно семейство.
(3) Подпомаганите лица могат да променят всяка година кодовете в съответното направление по чл. 3 за периода от пет последователни години.
(4) Промените в дейностите се отбелязват в заявленията по чл. 6, ал. 2 чрез съответния код от приложение № 1.
Раздел ІІІ
Финансови условия за подпомагане
Чл. 8. Финансовата помощ за извършване на биологичните дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 3, се предоставя под формата на ежегодни плащания, като 75 на сто от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 25 на сто – от бюджета на Република България.
Чл. 9. Плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Чл. 10. (1) Един кандидат може да бъде подпомаган едновременно за извършването на дейности в повече от едно направление съгласно чл. 3 за периода на прилагане на мярка „Биологично земеделие“.
(2) Максималният размер на годишното плащане е съгласно посочените размери в Приложение II на Регламент (ЕС) № 1305/2013, както следва:
1. за едногодишни култури – 600 евро/ха;
2. за специализирани многогодишни култури – 900 евро/ха;
3. за друг начин на земеползване – 450 евро/ха.
Чл. 11. (1) Годишният размер на плащанията за преминаване към биологично земеделие (периода на преход) е, както следва:
1. полски култури, включително фуражни – 284 евро/ха;
2. постоянно затревени площи – 128 евро/ха;
3. трайни насаждения, лозя и маслодайна роза – 736 евро/ха;
4. ароматни и медицински растения – 515 евро/ха;
5. зеленчукови култури – 575 евро/ха;
6. за пчелно семейство – в евро – 35 евро/пчелно семейство;
7. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за мляко – 230 евро/ха;
8. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за месо – 160 евро/ха;
9. дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо) – 122 евро/ха.
(2) Годишният размер на плащанията за биологично земеделие е, както следва:
1. полски култури, включително фуражни – 168 евро/ха;
2. постоянно затревени площи – 112 евро/ха;
3. трайни насаждения, лозя и маслодайна роза – 557 евро/ха;
4. ароматни и медицински растения – 405 евро/ха;
5. зеленчукови култури – 399 евро/ха;
6. за пчелно семейство – 25 евро/пчелно семейство;
7. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за мляко – 77 евро/ха;
8. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за месо – 63 евро/ха;
9. дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо) – 90 евро/ха.
(3) Не се предоставя плащане по настоящата мярка за парцели от блока на земеделското стопанство, които са оставени в угар.
(4) Плащания по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.).
Чл. 12. (1) Финансовата помощ се предоставя за парцели, животни и пчелни семейства, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да изпълняват дейности по съответното направление за период от пет последователни години.
(2) По направленията „биологично пчеларство“ и „биологично животновъдство“ се подпомагат собственици на пчелни семейства и животни. Дейностите по тези направления се основават на брой пчелни семейства или на брой животински единици.
Чл. 13. Когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните.
Чл. 14. (1) Финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато:
1. кандидатът за подпомагане стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 18, ал. 2;
2. при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой пчелни семейства или животински единици;
3. кандидатът за подпомагане възпрепятства извършването на проверка на място;
4. кандидатът отбележи грешен код срещу даден парцел, пчелно семейство или животно в заявлението по чл. 6, ал. 2;
5. при административни проверки се установи, че е настъпила промяна в първоначално декларираното предназначение (за мляко или за месо) на заявено за подпомагане животно от едър рогат добитък;
6. при административни проверки и/или проверка на място се установи по-малък брой животни или пчелни семейства от заявените за подпомагане животни или пчелни семейства;
7. животните не отговарят на изискванията по чл. 24;
8. при административни проверки се установи, че дадени парцели не се контролират от контролиращото лице;
9. при административни проверки се установи, че е прекратен договорът с контролиращото лице.
(2) Не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато:
1. не е представен в предвидените срокове някой от документите по чл. 38 и чл. 39;
2. кандидатът заяви по-малко ЖЕ или площи по направление „биологично животновъдство“ от определените в чл. 36, ал. 1;
3. кандидатът заяви по-малко пчелни семейства по направление „биологично пчеларство“ от определените в чл. 35, ал. 1;
4. броят на пчелните семейства, записани в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), е по-голям от заявения и за разликата не е представен договор и/или анекс с контролиращо лице, или в договора не е посочен броят на пчелните семейства;
5. кандидатът не е предоставил договор или анекс с контролиращо лице, в който да са отбелязани всички индентификатори на животните от заявения вид и вписани в регистъра на БАБХ;
6. Държавен фонд „Земеделие“ поиска допълнителна информация на основание чл. 40 и такава не бъде предоставена, не се отпуска финансова помощ за текущата година.
Чл. 15. (1) Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл. 16, ал. 1 и/или ал. 2.
(2) Държавен фонд „Земеделие“ прекратява ангажимента и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ съобразно разпоредбите на ал. 4, когато стопанствата им са прехвърлени на друго лице, регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), което е декларирало, че ще продължи изпълнението на биологичния ангажимент, но е установено, че ангажиментът не се изпълнява.
(3) Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато:
1. не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2;
2. преустановят прилагането на съответното направление преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1;
3. не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2.
(4) Подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, както следва:
а) до края на третата година – 100 %;
б) до края на четвъртата година – 40 %;
в) до края на петата година – 20 %;
г) след петата година – 10 %.
(5) В случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
(6) Случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това.
Глава трета
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ
Чл. 16. (1) Кандидатът за подпомагане или изрично упълномощено лице трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4, по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г., с минимална продължителност от 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление или да докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат.
(2) В случай че кандидатът упълномощи друго лице да извършва биологичните дейности, упълномощаването по чл. 38, ал. 2 следва да бъде осъществено до края на втората година от първото одобрение по съответното направление.
(3) Изпълнението на изискването на ал. 1 се установява с документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г.
(4) Опит по ал. 1 се доказва със:
1. документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007 – 2013 г.;
2. диплома за средно професионално, вис­ше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие, зоо­инженерство или ветеринарна медицина;
3. сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, пчелни или животински продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция.
(5) Изискванията на ал. 1 се смятат за изпълнени при поемане на нов ангажимент по съответното направление, в случай че кандидатът за подпомагане или същото упълномощено лице вече са доказали, че са преминали агроекологично или биологично обучение или демонстрационните дейности или са доказали опит по предходен ангажимент.
(6) Изискването на ал. 1 се смята за изпълнено при поемане на нов ангажимент по съответното направление след прекратен предходен ангажимент, в случай че кандидатът за подпомагане или същото упълномощено лице вече са доказали, че са преминали агроекологично или биологично обучение или демонстрационните дейности или са доказали опит по предходен ангажимент.
Чл. 17. (1) Дейностите по направление „биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението.
(2) Одобрената площ за извършване на дейности по направление „биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настящата наредба или в случаите по ал. 5.
(3) При намаляване на одобрената площ по направление „биологично растениевъдство“ съгласно ал. 2 подпомаганите лица не поемат ново задължение за петгодишен период и финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ.
(4) При увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период, при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.
(5) При увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2.
(6) Когато подпомаганите лица са поели ново задължение по ал. 5, петгодишният период започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи.
Чл. 18. Земеделските стопани могат да увеличават броя на животните и размера на площите по напраление „биологично животновъдство“ и пчелните семейства по напраление „биологично пчеларство“, без да поемат ново петгодишно задължение.
Чл. 19. (1) Земеделските стопани поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват:
1. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление, одобрени съгласно чл. 42 ЗПЗП;
2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3.
(2) Земеделските стопани, подпомагани по наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение № 2.
(3) Земеделските стопани се подпомагат само за извършването на дейности съгласно установените с наредбата изисквания за управление, които надхвърлят базовите изиск­вания по ал. 2.
(4) В случай че подпомаганите земеделски стопани не приемат измененията на изискванията по ал. 1 и 2, уведомяват ДФЗ – РА, за несъгласието си да изпълняват новите условия в срок от 20 работни дни от датата на публикуването им на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните или обнародването им в „Държавен вестник“, без да възстановяват получените до момента агроекологични плащания, и са недопустими за подпомагане в годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2.
(5) Когато подпомаганите лица не уведомят ДФЗ – РА, в срока по ал. 4 за несъгласието си да изпълняват новите условия, те продължават да изпълняват поетия ангажимент съгласно новите условия.
(6) Подпомаганите земеделски стопани могат да оттеглят парцели и/или пчелни семейства и/или животни или заявлението по мярката по всяко време на петгодишното си агроекологично задължение по дадено направление съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Глава четвърта
УСЛОВИЯ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПАРЦЕЛИ, ЖИВОТНИ И ПЧЕЛНИ СЕМЕЙСТВА
Чл. 20. (1) Минималният размер на заявената за подпомагане площ за съответното направление по реда на тази наредба е 0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел 0,1 ха.
(2) Изключение относно размера на ползваната площ по ал. 1 е допустимо за отглеждане на култивирани гъби, оранжерийни култури, посевен и посадъчен материал – 0,1 ха.
Чл. 21. (1) За подпомагане по направленията по чл. 3 могат да кандидатстват земеделски стопани, които имат сключен договор с контролиращо лице.
(2) Земеделски стопани, които нямат сключен индивидуален договор с контролиращо лице по ал. 1, могат да бъдат одобрени за подпомагане по мярката, при положение че приложат към заявленията по чл. 6, ал. 2:
1. договор с трето лице, което е сключило договор с контролиращо лице, и
2. договор между третото лице и контролиращото лице, или
3. договор между контролиращото лице, земеделския стопанин и третото лице.
(3) Договорът по ал. 2, т. 1 се заверява от контролиращото лице.
(4) Договорите по ал. 1 и 2 трябва да бъдат сключени до 31 декември на предходната година на годината на кандидатстването.
Чл. 22. За участие по направление „биологично растениевъдство“ и направление „биологично животновъдство“ се одобрява целият блок на земеделското стопанство, като всички парцели в блока на земеделското стопанство следва да бъдат заявени с дейност по съответното направление.
Чл. 23. (1) За подпомагане по направление „биологично пчеларство“ се одобряват собствениците на пчелни семейства.
(2) В случай на съсобственост върху заявени за подпомагане пчелни семейства кандидатът следва да предостави със заявлението за подпомагане нотариално заверен документ, в който другият съсобственик изразява съгласието си кандидатът да получава подпомагане за всички налични и заявени за подпомагане пчелни семейства.
Чл. 24. (1) За подпомагане по направление „биологично животновъдство“ могат да канидатстват само собственици на животни.
(2) Одобряват се само животните в основното стадо (млечни крави – майки, месодайни крави – майки, млечни биволици – майки, месодайни биволици – майки, овце – майки, кози – майки).
Чл. 25. За подпомагане за отглеждане на пчелни семейства и животни се одобряват заявените от кандидата пчелни семейства и животни при спазване на изискването всички регистрирани в БАБХ на негово име пчелни семейства и животни от заявения вид да са включени в договор с контролиращо лице за биологично производство.
Чл. 26. Не се одобряват за участие в мярка „Биологично земеделие“:
1. парцели, пчелни семейства и животни, за които в заявленията по чл. 6, ал. 2 е отбелязан грешен код;
2. пчелни семейства, животни или животински единици, които са по-малко на брой от определените съгласно чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1.
Глава пета
ИЗИСКВАНИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПОДПОМАГАНИТЕ ДЕЙНОСТИ
Чл. 27. Земеделските стопани водят дневник за извършваните дейности в земеделското стопанство.
Чл. 28. (1) При прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на дейностите до края на петгодишния период, когато:
1. е регистриран в ИСАК;
2. отговаря на изискванията за подпомагане за съответното направление;
3. е преминал обучение по реда на чл. 16, ал. 1, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото задължение, или е доказал наличието на опит в извършването на дейността;
4. прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на фонда (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, за прехвърляне на стопанството.
(2) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява прехвърлителя и приобретателя за взетото решение в срок един месец от постъпване на декларацията в ОД на ДФЗ.
Чл. 29. Когато приобретателят декларира, че ще продължи извършването на агроекологичните дейности до края на петгодишния период, но не го изпълни, прехвърлителят възстановява финансовите средства, получени до момента на прехвърляне на стопанството, или част от тях съгласно чл. 15, ал. 4, а приобретателят възстановява финансовите средства, получени след прехвърляне на стопанството, или част от тях, съгласно чл. 15, ал. 4.
Чл. 30. При прехвърляне на стопанство от едно подпомагано лице на друго приобретателят спазва всички изисквания на агроекологичните дейности, които е прилагал прехвърлителят.
Чл. 31. При прехвърляне на стопанство, сертифицирано за дейности по метода на биологичното земеделие, което не е заявено за подпомагане по тази наредба, на земеделски стопанин, подпомаган или кандидат за подпомагане, приобретателят представя договор с контролиращо лице от датата на прехвърляне на стопанството, както и договора с контролиращо лице на прехвърлителя, който трябва да е сключен в срока по чл. 21, ал. 4.
Чл. 32. Земеделските стопани са длъжни при нанасяне на вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел или част от него, разораване на пасища или пожар да уведомят писмено ДФЗ – РА, в срок от 15 работни дни от настъпване на събитието, като представят копие от документ от съответния компетентен административен орган.
Чл. 33. (1) Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни:
1. да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията;
2. до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция.
(2) В срок до 30 октомври контролиращите лица въвеждат всяка година данни за състоянието на парцелите, пчелните семейства и животни в електронната система по чл. 49 към последната дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г.
Чл. 34. (1) Кандидатите за подпомагане по направление „биологично растениевъдство“ и направление „биологично животновъдство“ са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане.
(2) В блока на земеделското стопанство по направление „биологично растениевъдство“ могат да бъдат оставяни парцели в угар, за които има сключен договор с контролиращо лице.
(3) Когато избраната дейност е биологично производство на посевен и посадъчен материал за култура, включена в приложението към наредбата, издадена на основание чл. 16, ал. 2 от Закона за защита на растенията, подпомаганите лица се вписват в официалния регистър за фитосанитарен контрол.
Чл. 35. (1) Кандидатите за подпомагане по направление „биологично пчеларство“ трябва да отглеждат най-малко 20 пчелни семейства.
(2) За петгодишния период на изпълнение на дейността подпомаганото лице е длъжно да отглежда всички пчелни семейства в стопанството по метода на биологичното производство и да не намалява броя на пчелните семейства под посочения в ал. 1.
(3) При увеличаване на броя на пчелните семейства подпомаганото лице прилага към „Заявлението за плащане“ анекс за увеличения брой пчелни семейства към договора, сключен с контролиращото лице.
(4) В случай че броят на пчелните семейства за текущата година е намален, подпомагането за същата година се изплаща за наличния брой пчелни семейства.
Чл. 36. (1) Кандидатите за подпомагане по направление „биологично животновъдство“ трябва да отглеждат най-малко 1 ЖЕ от заявен вид и да стопанисват най-малко 0,5 ха пасищна площ или фуражни култури.
(2) В периода на изпълнение на дейността по ал. 1 подпомаганото лице е длъжно да:
1. спазва правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство;
2. отглежда всички животни в стопанството от заявения за подпомагане вид по метода на биологичното производство за периода на изпълнение на дейностите по настоящата наредба;
3. при увеличаване на броя на животните от заявения вид в стопанството подпомаганото лице прилага към „Заявлението за плащане“ анекс за увеличения брой животни от заявения вид към договора, сключен с контролиращото лице.
Чл. 37. (1) Подпомагането по тази наредба се предоставя под формата на годишни плащания на хектар, ЖЕ/ха или пчелно семейство. Компенсаторното плащане за преминаване към биологично животновъдство и за поддържане на биологично животновъдство се изчислява при спазване на съотношението 1 ЖЕ = 1 ха.
(2) Когато броят на ЖЕ е по-малък от размера на площта в хектари, се предоставя плащане, съответстващо на броя на ЖЕ.
Глава шеста
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ПРИ ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 6, АЛ. 2
Чл. 38. (1) За доказване на опит по чл. 16, ал. 1 кандидатите за подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ представят в ДФЗ – РА, копие на един от следните документи:
1. документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1;
2. документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007 – 2013 г.;
3. диплома за средно професионално, вис­ше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие или ветеринарна медицина;
4. сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, пчелни или животински продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция.
(2) Кандидати за подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ могат да приложат към заявлението по чл. 6, ал. 2 нотариално заверено пълномощно, с което изрично са упълномощили друго лице да управлява биологичните дейности. В този случай документът по ал. 1 е на името на упълномощеното лице.
(3) Копие на документите по ал. 1 и 2 се прилага най-късно при подаването на заявленията по чл. 6, ал. 2 на третата година от поетото задължение по съответното направление.
(4) В случай че е предоставен документ по ал. 1, т. 2 на името на упълномощено лице от ПРСР 2007 – 2013 г., кандидатът за подпомагане следва да предостави актуално нотариално заверено пълномощно, което да е издадено съгласно срока, посочен в чл. 16, ал. 3.
Чл. 39. Кандидатите за подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ прилагат следните документи:
1. за дейностите по направление „биологично растениевъдство“:
а) копие на договор по чл. 21, ал. 1 и 2 – към „Заявлението за подпомагане“;
б) копие на удостоверение за регистрация съгласно чл. 34, ал. 3 – към заявленията по чл. 6, ал. 2;
в) копие на сертификат съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 – поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото;
2. за дейностите по направление „биологично пчеларство“:
а) копие на договор по чл. 21, ал. 1 и 2 – към „Заявлението за подпомагане“;
б) копие на сертификат съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 – поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото;
в) копие от документ по чл. 23, ал. 2 – към заявленията по чл. 6, ал. 2;
г) копие от анекс по чл. 35, ал. 4 – към заявленията по чл. 6, ал. 2;
3. за дейностите по направление „биологично животновъдство“:
а) копие на договор по чл. 21, ал. 1 и 2 – към „Заявлението за подпомагане“;
б) копие на сертификат съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 – поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото;
в) копие от анекс по чл. 35, ал. 2, т. 3 – към заявленията по чл. 6, ал. 2.
Чл. 40. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, може да поиска от земеделските стопани всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетите задължения и предоставяне на плащанията. Документите се представят в срок до 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин е получил искането от ДФЗ – РА.
Глава седма
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ
Чл. 41. Кандидатите за подпомагане подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Чл. 42. Първото подадено заявление за подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ съгласно чл. 6, ал. 2 се счита и се отбелязва от кандидатите за подпомагане за „Заявление за подпомагане“ и „Заявление за плащане“.
Чл. 43. (1) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни по мярка „Биологично земеделие“ в срок до 30 ноември на годината на подаване на „Заявление за подпомагане“.
(2) В случай на изискване на допълнителна информация или извършване на допълнителни проверки по съответното заявление писмата по ал. 1 се изпращат след приключване на проверките.
Чл. 44. Земеделски стопани, чиито парцели, животни или пчелни семейства са одобрени за подпомагане по дадено направление, могат да заявят дейности по ново направление, преди да е изтекъл периодът по чл. 6, ал. 1 за поетите задължения, като подадат ново „Заявление за подпомагане“. Заявените парцели, животни и пчелни семейства се одобряват за участие от ДФЗ – РА.
Чл. 45. Кандидатите за подпомагане могат да правят промени в „Заявлението за подпомагане“ и „Заявлението за плащане“ по мярка „Биологично земеделие“ в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Чл. 46. (1) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.
(2) При извършване на административните проверки по ал. 1 по дейности, свързани с плащане на брой пчелно семейство, ДФЗ – РА, използва наличната в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните към датата на подаване на заявление от кандидата информация.
(3) При извършване на административните проверки по ал. 1 по направление „биологично животновъдство“ ДФЗ – РА, използва наличната информация в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните към датата на подаване на заявление от кандидата, както и информацията към 80 дни след последния ден за подаване на заявленията за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
(4) Проверките на място се извършват съгласно Регламент (ЕС) 809/2014 за определяне на правилата за прилагане на Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Интегрираната система за администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
(5) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ.
Чл. 47. (1) Кандидатите за подпомагане прилагат към заявлението за подпомагане документите, посочени в чл. 38 и 39.
(2) В случай на непълнота на заявените данни или при липса на някой от документите по ал. 1 ДФЗ – РА, уведомява кандидата, който може да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Чл. 48. Земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на поетия ангажимент по съответното направление, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 15, ал. 4 и се изключват от подпомагане по съответното направление.
Глава осма
СИСТЕМА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ДАННИ ОТ ВЪНШНИ ИНСТИТУЦИИ
Чл. 49. (1) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки.
(2) Данните по ал. 1 се въвеждат в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) в срок до 30 октомври на годината, за която се отнасят.
(3) Контролиращите лица изпращат в Министерството на земеделието и храните заверена разпечатка на въведените в електронната система данни в седемдневен срок от изтичане на срока по ал. 2.
(4) При установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции отстраняването им се извършва в следния ред: Контролиращите лица, допуснали техническата грешка, попълват „Заявление за редакция на въведени данни в „СВДВИ“ по образец и го изпращат до МЗХ в срок до 31 декември на годината, за която се отнасят. Министерството на земеделието и храните одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления изпраща до ДФЗ – РА. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции.
(5) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, и Министерството на земеделието и храните може да поискат от контролиращите лица всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани.
(6) Функционирането на електронната система и достъпът до нея се уреждат със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ – РА.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Блок на земеделското стопанство“ е физически блок или част от него, регистриран в СИЗП, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин.
2. „Земеделски парцел“ е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година.
3. „Животинска единица“ са единиците, определени в приложение II „Коефициенти на преобразуване на животните в животински единици, посочени в чл. 9, параграф 2“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ОВ L, бр. 227 от 31 юли 2014 г.), както следва:
а) един бивол и едно говедо над двегодишна възраст се равнява на една ЖЕ;
б) говедо или бивол от 6 месеца до 2 години се равнява на 0,6 ЖЕ;
в) говедо или бивол до 6 месеца се равнява на 0,4 ЖЕ;
г) една овца или една коза се равнява на 0,15 ЖЕ.
4. „Контролиращо лице“ е лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
5. „Обучаваща институция“ по смисъла на чл. 17, ал. 3 е:
а) обучаващи организации, извършващи дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г. или по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.;
б) държавно или частно висше училище, създадено, акредитирано и регистрирано при условията и по реда на Закона за висшето образование;
в) публична или частна институция в системата на професионалното образование и обучение, която е професионално училище, професионална гимназия или професионален колеж, създадени и регистрирани в съответствие със Закона за народната просвета, или център за професионално обучение, създаден, лицензиран и регистриран в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение;
г) чуждестранно лице, лицензирано и/или регистрирано в съответствие с националното законодателство в областта на професионалното обучение и квалификация;
д) институция, която притежава лиценз за професионално обучение, издаден от Националната агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет.
6. „Продукти за растителна защита“ са продукти съгласно Регламент (ЕО) № 834/2002, чл. 2, буква „т“.
7. „Сертификат“ или „Писмено доказателство“ е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
8. „Физически блок“ е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.
9. „Форсмажорни или изключителни обстоятелства“ са:
а) смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;
г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера;
е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
§ 2. Наредбата се издава за прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1305/2013) (ОВ L, бр. 347 от 20 декември 2013 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители.
§ 4. За кампания 2015 г. крайният срок за сключване на договорите по чл. 21, ал. 1 и 2 е 1 март 2015 г.
§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Десислава Танева
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1
Кратко описание на дейността
Код на дейност за записване в съответната таблица
1
2
3
1.
За биологично растениевъдство – угар
БР 0
2.
За биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни
БРП 1
3.
За биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи (ливади и пасища)
БРП 2
4.
За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза
БРП 3
5.
За биологично растениевъдство в преход – ароматни и медицински растения
БРП 4
6.
За биологично растениевъдство в преход – зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи
БРП 5
7.
За биологично пчеларство в преход
БПП 6
8.
За биологично животновъдство в преход за едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за мляко
БЖП 7
9.
За биологично животновъдство в преход за едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за месо
БЖП 8
10.
За биологично животновъдство в преход – дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо)
БЖП 9
11.
За биологично растениевъдство – за полски култури, включително фуражни
БР 10
12.
За биологично растениевъдство – постоянно затревени площи (ливади и пасища)
БР 11
13.
За биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза
БР 12
14.
За биологично растениевъдство – ароматни и медицински растения
БР 13
15.
За биологично растениевъдство – зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи
БР 14
16.
За биологично пчеларство
БП 15
17.
За отглеждане на едри преживни животни (говеда и биволи) за мляко – преминало периода на преход
БЖ 16
18.
За отглеждане на едри преживни животни (говеда и биволи) за месо – преминало периода на преход
БЖ 17
19.
За отглеждане на дребни преживни животни (овце и кози) комбинирано производство (мляко и месо) – преминало периода на преход
БЖ 18

Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2
Базови изисквания за различните направления по мярка 11 „Биологично земеделие“
1. Биологично растениевъдство
1.1. Обработваеми земи
• Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води
• Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел
• Забранява се изгарянето на стърнищата.
1.2. Трайни насаждения
• Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води
• Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел
• Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел.
1.3. Постоянно затревени площи
• Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води
• Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел
• Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa)
• За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“, подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
2. Биологично пчеларство
• Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3).
• Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).
3. Биологично животновъдство
• Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел
• За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“, подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
Списък І
1. Органохалогенни съединения и вещества, които могат да формират подобни във водните части от околната среда.
2. Органофосфорни съединения.
3. Органокалаени съединения.
4. Вещества, притежаващи канцерогенни, мутагенни или тератогенни свойства във или посредством водните части на околната среда (1).
5. Живак и неговите съединения.
6. Кадмий и неговите съединения.
7. Минерални масла и въглеводороди.
8. Цианиди.
Списък ІІ
1. Неметали, метали и техните съединения:
1.1. Цинк                       1.11. Калай
1.2. Мед                         1.12. Барий
1.3. Никел                      1.13. Берилий
1.4. Хром                       1.14. Бор
1.5. Олово                      1.15. Уран
1.6. Селен                       1.16. Ванадий
1.7. Арсен                       1.17. Кобалт
1.8. Антимон                   1.18. Талий
1.9. Молибден                 1.19. Телур
1.10. Титан                     1.20. Сребро
2. Биоциди и техните деривати.
3. Вещества, които имат вреден ефект върху вкуса и/или мириса, и/или цвета на подземните води, съединения, склонни да причинят формирането на подобни вещества и да направят подземните води негодни за питейно-битово водоснабдяване.
4. Токсични или устойчиви органични съединения на силиций и вещества, които могат да причинят формиране на подобни съединения във водата, като се изключат тези, които са биологично безвредни или са бързо превръщащи се в безвредни вещества във водата.
5. Неорганични съединения на фосфора и елементарен фосфор.
6. Флуориди.
7. Амоняк и нитрити. (Думата „амоний“ е заменена с „амоняк“).
*Забележка. Ако определени вещества от Списък ІІ са канцерогенни, мутагенни или тератогенни, те се отнасят към т. 4 от Списък І.
Приложение № 3 към чл. 13 и чл. 19, ал. 1, т. 2
Минимални изисквания за използването на торове и продукти за растителна защита
1. Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
2. Земеделските производители са длъжни да водят Дневник за проведените химични обработки за всяко поле или склад по образец, одобрен от изпълнителния директор на БАБХ.
3. Земеделските производители купуват продукти за растителна защита само от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на областна дирекция по безопасност на храните.
4. Производителите на растения и растителна продукция използват само продукти за растителна защита, за които е издадено разрешение за пускане на пазара и употреба от изпълнителния директор на БАБХ.
Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен регистър на продуктите за растителна защита, за които е издадено разрешение. Регистърът се публикува на интернет страницата на БАБХ и се актуализира при всяка промяна на вписаните в тях обстоятелства.
5. Земеделските производители трябва да използват продукти за растителна защита (ПРЗ) в съответствие с нивото на тяхната квалификация, както следва:
• продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба – от потребители със сертификат по чл. 83 от Закона за защита на растенията и под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“;
• продукти за растителна защита от втора професионална категория на употреба – от потребители със сертификат по чл. 83 от Закона за защита на растенията;
• продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба – от лица, навършили 18 години.
6. В крайбрежните заливаеми ивици на реките не се складират продукти за растителна защита.
7. Оборудването за прилагане на продукти за растителна защита следва да премине задължителна проверка по отношение на безопасността и опазването на здравето на хората и околната среда и да притежава удостоверение за техническа изправност и знак за периодична проверка на техническата изправност.
Забранява се прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане, с изключение на случаите на издадено писмено разрешение от директора на ОДБХ.
8. Забранява се прибирането на земеделска продукция преди изтичането на карантинния срок на употребените продукти за растителна защита.
* Забележка. В България няма специфични ограничения за употребата на фосфорни торове, тъй като фосфорният баланс е силно отрицателен.
1375